19 нояб. 2012 г., 22:50

Мълчание

990 0 0

Мълчание. Много е трудно, нали?
Цял ден. Опитай и после кажи.
Издържа ли? Нито дума дори.
Само мисли. Тишина. Не говори.

 

Минута след минута. Ти си сам.
Сам сред толкоз много хора там.
В главата ти звучат въпроси.
Недей да питаш. Замълчи си.

 

Тишината те убива. Измъчва.
Главата ти бушува, не млъква.
Трудно е да се мълчи, нали?
Тогава ела при мен и сподели.

 

Защо мълчиш сега? Кажи ми.
Хайде говори. Дори крещи ми.
Аз ли? Аз ли те обидих?
Обидно ли е, че се влюбих?

 

Живях за теб. А ти си тръгна.
Гордостта си не преглътна.
Ела при мен. Питам те, кажи ми!
Защо със нея ти изневери ми.

 

Мълчание. Много е трудно, нали?
Цял ден. Опитай и после кажи.
Защо когато искам да говориш,
не искаш да ми отговориш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Илчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...