yotovava (Валентина Йотова)
2631 22226
11 июл. 2011 г., 09:35

Мълчание 

  Поэзия
689 0 12

Разпуква огънят като цвят.

Облизва комина порутен.

А небето е бяло до смърт.

И снегът е добър и уютен.


От пукот  до пукот кърви

тъмно, на глътки таено.

И вино с искрящи следи

пълни кристалите в мене.

 

Очаквам да тропне врата

и стъпки в леда да изскърцат.

Високи и зли дървеса

небесния свод  да разкъртят.

 

На снежния райски превал

черупката крехка да спукат.

Да рукне в заспалия свят

утайка от зимната скука.

 

И сова да стрелне гласа си

над ледено синя гора,

през огъня в жадния съсък

магия да стори добра.

 

Главня да ù бъде окото,

зеницата – въглен горчив,

а писъкът – стон или грохот,

след който оставаш  нежив.

 

Но няма магия за обич,

нито капка мълчана вода.

Скова ни ръждивият обръч

на узряла до вик тишина.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??