Мълчание
Разпуква огънят като цвят.
Облизва комина порутен.
А небето е бяло до смърт.
И снегът е добър и уютен.
От пукот до пукот кърви
тъмно, на глътки таено.
И вино с искрящи следи
пълни кристалите в мене.
Очаквам да тропне врата
и стъпки в леда да изскърцат.
Високи и зли дървеса
небесния свод да разкъртят.
На снежния райски превал
черупката крехка да спукат.
Да рукне в заспалия свят
утайка от зимната скука.
И сова да стрелне гласа си
над ледено синя гора,
през огъня в жадния съсък
магия да стори добра.
Главня да ù бъде окото,
зеницата – въглен горчив,
а писъкът – стон или грохот,
след който оставаш нежив.
Но няма магия за обич,
нито капка мълчана вода.
Скова ни ръждивият обръч
на узряла до вик тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
