27 янв. 2009 г., 18:49

Мълчание

876 0 1
 

МЪЛЧАНИЕ

 

Ако поискаш

даже на шега да ме попиташ -

"Какво съм аз за теб сега?" -

ще те помоля  да се вгледаш във цветята,

напролет тръгнали да порастат.

Във облака през лятото надвиснал,

за който толкова се молихме, нали?

Във този свят така далечен,

поднесен ми от твоите ръце.

 

Но по-добре

недей ме пита,

не бих могла

аз всичкото това да изрека.

Ще замълча -

а моята душа се крие

във тези неизречени слова!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...