Jan 27, 2009, 6:49 PM

Мълчание

  Poetry
869 0 1
 

МЪЛЧАНИЕ

 

Ако поискаш

даже на шега да ме попиташ -

"Какво съм аз за теб сега?" -

ще те помоля  да се вгледаш във цветята,

напролет тръгнали да порастат.

Във облака през лятото надвиснал,

за който толкова се молихме, нали?

Във този свят така далечен,

поднесен ми от твоите ръце.

 

Но по-добре

недей ме пита,

не бих могла

аз всичкото това да изрека.

Ще замълча -

а моята душа се крие

във тези неизречени слова!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Бързева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...