27 ene 2009, 18:49

Мълчание

  Poesía
874 0 1
 

МЪЛЧАНИЕ

 

Ако поискаш

даже на шега да ме попиташ -

"Какво съм аз за теб сега?" -

ще те помоля  да се вгледаш във цветята,

напролет тръгнали да порастат.

Във облака през лятото надвиснал,

за който толкова се молихме, нали?

Във този свят така далечен,

поднесен ми от твоите ръце.

 

Но по-добре

недей ме пита,

не бих могла

аз всичкото това да изрека.

Ще замълча -

а моята душа се крие

във тези неизречени слова!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...