4 мар. 2014 г., 17:59

Мълчанието

737 0 8

 

 

 

     Казват, че мълчанието е злато.

     Значи аз съм целия позлатен

     с притихналото кюлче във душата

     сред гръмогласния ми ден.

 

     Какъв ти ден - 

     то цяла нощ безкрайна,

     родила не един рефрен,

     лекуващ мойта тайна!

 

     Птичи песни няма в тази нощ,

     няма мили думи, нито смях,

     само мисли ме разрязват като с нож

     за живота, за съдбата и за моя грях ...

 

     С премълчани чувства не обеднях,

     но и по - богат не станах,

     борейки се с този страх -

     без любовта си да не остана.

 

     Моя си е тя, макар несподелена,

     прегърнала мълчаливата ми вяра,

     че може би ще дойде ден

     да я срещна самотна, отмаляла ...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....