4.03.2014 г., 17:59

Мълчанието

731 0 8

 

 

 

     Казват, че мълчанието е злато.

     Значи аз съм целия позлатен

     с притихналото кюлче във душата

     сред гръмогласния ми ден.

 

     Какъв ти ден - 

     то цяла нощ безкрайна,

     родила не един рефрен,

     лекуващ мойта тайна!

 

     Птичи песни няма в тази нощ,

     няма мили думи, нито смях,

     само мисли ме разрязват като с нож

     за живота, за съдбата и за моя грях ...

 

     С премълчани чувства не обеднях,

     но и по - богат не станах,

     борейки се с този страх -

     без любовта си да не остана.

 

     Моя си е тя, макар несподелена,

     прегърнала мълчаливата ми вяра,

     че може би ще дойде ден

     да я срещна самотна, отмаляла ...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...