4.03.2014 г., 17:59 ч.

Мълчанието 

  Поезия » Любовна
542 0 8

 

 

 

     Казват, че мълчанието е злато.

     Значи аз съм целия позлатен

     с притихналото кюлче във душата

     сред гръмогласния ми ден.

 

     Какъв ти ден - 

     то цяла нощ безкрайна,

     родила не един рефрен,

     лекуващ мойта тайна!

 

     Птичи песни няма в тази нощ,

     няма мили думи, нито смях,

     само мисли ме разрязват като с нож

     за живота, за съдбата и за моя грях ...

 

     С премълчани чувства не обеднях,

     но и по - богат не станах,

     борейки се с този страх -

     без любовта си да не остана.

 

     Моя си е тя, макар несподелена,

     прегърнала мълчаливата ми вяра,

     че може би ще дойде ден

     да я срещна самотна, отмаляла ...

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??