Казват, че мълчанието е злато.
Значи аз съм целия позлатен
с притихналото кюлче във душата
сред гръмогласния ми ден.
Какъв ти ден -
то цяла нощ безкрайна,
родила не един рефрен,
лекуващ мойта тайна!
Птичи песни няма в тази нощ,
няма мили думи, нито смях,
само мисли ме разрязват като с нож
за живота, за съдбата и за моя грях ...
С премълчани чувства не обеднях,
но и по - богат не станах,
борейки се с този страх -
без любовта си да не остана.
Моя си е тя, макар несподелена,
прегърнала мълчаливата ми вяра,
че може би ще дойде ден
да я срещна самотна, отмаляла ...
© Валентин Василев All rights reserved.