Мълчанието умее да говори
И там война, и хора мрат,
да не говорим в Африка как тлее,
но миротворците... мълчат...
Перото паче как немее...
И там снарядите убиват,
куршуми жънат без пощада,
сирачета за татко питат,
но... няма стих, или балада...
Защо? Нима война е само,
когато в старата Европа
върти си Арес боздугана
и бял човек кърви в окопа?...
Нима по-малко те са хора,
умиращите надалеч?
Нали не са ни тука, в двора,
и глухи сме за тази сеч...
Защо така мълчите глухи,
там ревнахте в секунда първа?
Очите за другото са сухи,
надеждата и там е мъртва...
Мълчите. Но мълчанието говори!
(Нали това го знаете добре...)
Кибичите зад спуснатите щори
и егото не спира да расте.
Където трябва и звучи политкоректно
ще лаете, ще пъчите гърди.
Ще пишете епично и ефектно
показвайки, че съвестта не спи.
Но ето го въпроса ми последен -
Войната не е ли винаги една и съща -
Камшик за човечността, меч леден,
насилие и смърт във всяка къща?...
Е, спинкайте спокойно, утре пак
пуснете си поредното за там -
Открили сте Единствения враг,
а другото... е Личният ви срам!
09.10.2023.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
