Мълчи Любов!
Мълчи, Любов!
Мълчи, любов, не издавай моята тъга.
Мълчи, дори и да не знаеш докога.
Мълчи, дори и да боли,
че не виждаш неговите две очи.
Мълчи, любов, обичай го единствено в мислите,
и вричай му се само в листите.
Защото ти си забранена ,
макар да си благословена.
Мълчи, любов, сами ще трябва да се справим,
сами ще трябва него да забравим,
защото той е надалече,
и няма да се върне вече.
Мълчи, любов, защото ние двете знаем,
че даже да ни наранят,
те няма да ни разделят
на Сането
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Стоянова Все права защищены
