Мълчи Любов!
Мълчи, Любов!
Мълчи, любов, не издавай моята тъга.
Мълчи, дори и да не знаеш докога.
Мълчи, дори и да боли,
че не виждаш неговите две очи.
Мълчи, любов, обичай го единствено в мислите,
и вричай му се само в листите.
Защото ти си забранена ,
макар да си благословена.
Мълчи, любов, сами ще трябва да се справим,
сами ще трябва него да забравим,
защото той е надалече,
и няма да се върне вече.
Мълчи, любов, защото ние двете знаем,
че даже да ни наранят,
те няма да ни разделят
на Сането
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Стоянова Всички права запазени
