Мълчи ми се, но пак ще ви говоря
Мълчи ми се, че думите грешат,
и много казано остава неразбрано.
Говорих дълго, нашироко, с този свят,
във себе си отворих само нови рани.
С поезия опитвах, не успях,
на живо се бунтувах, и какво?
На Злото чувам грозния му смях,
сърцето ми трепери все само...
И не от студ, и не от страх, о, не,
а просто жали то душите мъртви,
които нямат свои гласове,
издигнали в кумир лъжци и мутри.
Мълчи ми се, с кого ли да говоря?
Без зърно тракат мелниците празни...
А аз се боря, и се боря, и се боря,
но как в зомбирани тела се палят страсти?...
Загубили са хората посока,
но лошото е, че с това се свиква...
А в бездна тъмна и жестока
и семе на надежда не пониква...
Мълчи ми се, сега ми се мълчи,
но знам, че да мълча не е за мен!
Ще пробвам пак, а знам, че ще боли,
но да мълча, да се предам, не съм роден!...
28.11.2022.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
