26.02.2023 г., 14:25 ч.

Мълчи ми се, но пак ще ви говоря 

  Поезия » Философска, Гражданска
715 4 12
 

Мълчи ми се, че думите грешат,
и много казано остава неразбрано.
Говорих дълго, нашироко, с този свят,
във себе си отворих само нови рани.

С поезия опитвах, не успях,
на живо се бунтувах, и какво?
На Злото чувам грозния му смях,
сърцето ми трепери все само...

И не от студ, и не от страх, о, не,
а просто жали то душите мъртви,
които нямат свои гласове,
издигнали в кумир лъжци и мутри.

Мълчи ми се, с кого ли да говоря?
Без зърно тракат мелниците празни...
А аз се боря, и се боря, и се боря,
но как в зомбирани тела се палят страсти?...

Загубили са хората посока,
но лошото е, че с това се свиква...
А в бездна тъмна и жестока
и семе на надежда не пониква...

Мълчи ми се, сега ми се мълчи,
но знам, че да мълча не е за мен!
Ще пробвам пак, а знам, че ще боли,
но да мълча, да се предам, не съм роден!...

 

28.11.2022.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??