Мълчи ми се, но пак ще ви говоря
Мълчи ми се, че думите грешат,
и много казано остава неразбрано.
Говорих дълго, нашироко, с този свят,
във себе си отворих само нови рани.
С поезия опитвах, не успях,
на живо се бунтувах, и какво?
На Злото чувам грозния му смях,
сърцето ми трепери все само...
И не от студ, и не от страх, о, не,
а просто жали то душите мъртви,
които нямат свои гласове,
издигнали в кумир лъжци и мутри.
Мълчи ми се, с кого ли да говоря?
Без зърно тракат мелниците празни...
А аз се боря, и се боря, и се боря,
но как в зомбирани тела се палят страсти?...
Загубили са хората посока,
но лошото е, че с това се свиква...
А в бездна тъмна и жестока
и семе на надежда не пониква...
Мълчи ми се, сега ми се мълчи,
но знам, че да мълча не е за мен!
Ще пробвам пак, а знам, че ще боли,
но да мълча, да се предам, не съм роден!...
28.11.2022.
© Георги Каменов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не се предавай! Лошото тепърва предстои. От тази бездна излизане няма. Трябва да сме силни!
-
Значи нашият народ е богат на злато, че бая мълчание му се събира през годините...
Благодаря и на теб, Скитнице, за мнението. -
"Мълчанието е злато", но и всяка дума, казана на място е златна!
Хареса ми! Поздрав, Георги! -
Приятна ми и реакцията, Виолета, благодаря.
-
Много ми хареса.
Поздравявам те! -
Ценя мнението ти, благодаря сърдечно.
-
Хареса ми много!
-
Мерси.
Ми, ще си помълчим заедно тогава ☺️
Поне за малко, де... -
Отбивам се и аз да ти гостувам
и аз като Жаки, присъединявам се мълчаливо -
Благодаря ти за ласкавия отзив.
-
Всяка дума е точна на мястото си. Присъединявам се, няма какво да добавя.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря за подкрепата.