27 мая 2014 г., 14:07

Мълчите...

798 0 7

В харемът на дните

танцуват мечтите.

 

Под тюлени нощи

се свирят съдбите.

 

Над призрачно було

просветват очите.

 

Под плаща бездумно

са тайните скрити.

 

Танцуват безумно

с звънчета от мисли.

 

Безлунно омайни

убийци! Убийци!

 

 

В сирени се влюбвате

после ръмите.

 

Душите си губите

в морски дълбùни.

 

Страхува се Вятърът

само - единствен.

 

Идеи целувате

с поглед кръжите.

 

Защо се погубвате?!

Сънувате!? Спите!?

 

Защо най-нескрито

мълчите... Мълчите...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
  • Братан, благодаря ти (:
    Ангел, радвам се, че съм ти харесала!
    Мисана, дано в гърбицата има достатъчно вода Благодаря за оценката!
    Георги, аз съм нагло същество, което обича да натрапва цвят в живота на другите, прав си, ха-ха! (като пингвин )
    Санвали, благодаря ти, че си ме усетила за пореден път!
    Ена, изключително много се радвам, че си се отбила (:
  • Споделям посланията ти, Северина!

    Хареса ми и формата на стиха!

    Поздрав!
  • А ти най-нахално
    оцветяваш ми дните.
  • Малка северна Принцесо с южна ориентация! Добре си се ориентирала в тази двустишна форма, отлична за поетичното ти послание. Хареса ми много находката ти "харемът на дните", както и "Страхува се вятърът само - единствен". Хубаво наблюдение е, че мислите са "безлунно омайни убийци". А това, че животът е сън е казано още от древногръцкият поет Пиндар: "Сън на сянка е човекът", както и от Калдерон /1600 - 1681/: "Сън е животът и никой своя сън не избира".
    Ти обаче си го загатнала от друг ракурс и затова не губиш право на авторство.

    Поздравявам те за това изящно стихотворение. За мен твоят поетичен талант е виден като гърбица на камила!: Мисана

    П.С. По тази причина ти пиша най-високата оценка в сайта - отличен 6.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...