В харемът на дните
танцуват мечтите.
Под тюлени нощи
се свирят съдбите.
Над призрачно було
просветват очите.
Под плаща бездумно
са тайните скрити.
Танцуват безумно
с звънчета от мисли.
Безлунно омайни
убийци! Убийци!
В сирени се влюбвате
после ръмите.
Душите си губите
в морски дълбùни.
Страхува се Вятърът
само - единствен.
Идеи целувате
с поглед кръжите.
Защо се погубвате?!
Сънувате!? Спите!?
Защо най-нескрито
мълчите... Мълчите...
© Северина Даниелова Все права защищены