27.05.2014 г., 14:07

Мълчите...

797 0 7

В харемът на дните

танцуват мечтите.

 

Под тюлени нощи

се свирят съдбите.

 

Над призрачно було

просветват очите.

 

Под плаща бездумно

са тайните скрити.

 

Танцуват безумно

с звънчета от мисли.

 

Безлунно омайни

убийци! Убийци!

 

 

В сирени се влюбвате

после ръмите.

 

Душите си губите

в морски дълбùни.

 

Страхува се Вятърът

само - единствен.

 

Идеи целувате

с поглед кръжите.

 

Защо се погубвате?!

Сънувате!? Спите!?

 

Защо най-нескрито

мълчите... Мълчите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Братан, благодаря ти (:
    Ангел, радвам се, че съм ти харесала!
    Мисана, дано в гърбицата има достатъчно вода Благодаря за оценката!
    Георги, аз съм нагло същество, което обича да натрапва цвят в живота на другите, прав си, ха-ха! (като пингвин )
    Санвали, благодаря ти, че си ме усетила за пореден път!
    Ена, изключително много се радвам, че си се отбила (:
  • Споделям посланията ти, Северина!

    Хареса ми и формата на стиха!

    Поздрав!
  • А ти най-нахално
    оцветяваш ми дните.
  • Малка северна Принцесо с южна ориентация! Добре си се ориентирала в тази двустишна форма, отлична за поетичното ти послание. Хареса ми много находката ти "харемът на дните", както и "Страхува се вятърът само - единствен". Хубаво наблюдение е, че мислите са "безлунно омайни убийци". А това, че животът е сън е казано още от древногръцкият поет Пиндар: "Сън на сянка е човекът", както и от Калдерон /1600 - 1681/: "Сън е животът и никой своя сън не избира".
    Ти обаче си го загатнала от друг ракурс и затова не губиш право на авторство.

    Поздравявам те за това изящно стихотворение. За мен твоят поетичен талант е виден като гърбица на камила!: Мисана

    П.С. По тази причина ти пиша най-високата оценка в сайта - отличен 6.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...