27.05.2014 г., 14:07

Мълчите...

800 0 7

В харемът на дните

танцуват мечтите.

 

Под тюлени нощи

се свирят съдбите.

 

Над призрачно було

просветват очите.

 

Под плаща бездумно

са тайните скрити.

 

Танцуват безумно

с звънчета от мисли.

 

Безлунно омайни

убийци! Убийци!

 

 

В сирени се влюбвате

после ръмите.

 

Душите си губите

в морски дълбùни.

 

Страхува се Вятърът

само - единствен.

 

Идеи целувате

с поглед кръжите.

 

Защо се погубвате?!

Сънувате!? Спите!?

 

Защо най-нескрито

мълчите... Мълчите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Братан, благодаря ти (:
    Ангел, радвам се, че съм ти харесала!
    Мисана, дано в гърбицата има достатъчно вода Благодаря за оценката!
    Георги, аз съм нагло същество, което обича да натрапва цвят в живота на другите, прав си, ха-ха! (като пингвин )
    Санвали, благодаря ти, че си ме усетила за пореден път!
    Ена, изключително много се радвам, че си се отбила (:
  • Споделям посланията ти, Северина!

    Хареса ми и формата на стиха!

    Поздрав!
  • А ти най-нахално
    оцветяваш ми дните.
  • Малка северна Принцесо с южна ориентация! Добре си се ориентирала в тази двустишна форма, отлична за поетичното ти послание. Хареса ми много находката ти "харемът на дните", както и "Страхува се вятърът само - единствен". Хубаво наблюдение е, че мислите са "безлунно омайни убийци". А това, че животът е сън е казано още от древногръцкият поет Пиндар: "Сън на сянка е човекът", както и от Калдерон /1600 - 1681/: "Сън е животът и никой своя сън не избира".
    Ти обаче си го загатнала от друг ракурс и затова не губиш право на авторство.

    Поздравявам те за това изящно стихотворение. За мен твоят поетичен талант е виден като гърбица на камила!: Мисана

    П.С. По тази причина ти пиша най-високата оценка в сайта - отличен 6.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...