Мълвата за една сирена

Носи се мълва из Егейско море,
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.

Със своя глас злокобен,
примамлив и лъжовен,
с натежала съвест,
отсича горчивата моряшка участ.

Разяжда и пори нечисти сърца,
и се храни с тяхната мътна вина.
Била тя някога красива русалка -
невинна, щастлива, засмяна, малка.

Сърцата, обичлива,
недокосната от злост парлива,
сред рибите бодро обичала да плува,
не знаела що е то да страда, да тъгува.

Сутрин се будела сред пъстроцветни рибки,
които сплитали в косите ѝ ситни плитки.
Следобед пък в пясъка търсила звезди,
лягала уморена вечер след игри

в своя чист седефен креват,
обгърната от морската благодат,
и сънувала сънища хубави, дивни, прекрасни,
без да се бои от дълбините опасни.

Но излъгал я някога принц арабски,
обещал ѝ живот в любов, охолен и царски.
Смугъл, чаровен, сладкодумен,
начетен, знатен и умен.

Но тя не щяла ни злато, ни диаманти,
а само тея две очи брилянтни,
които я гледали с грижа, но този поглед любовен,
се оказал така мръсен и отровен.

В миг той я оставил,
и за нея всичко забравил.
Скрила се тя на дъното на морето,
в морето, там където

сърцето ѝ не ще докосне нивга друг,

и го обвила в морски камък груб.
Помръкнала, потъмняла и вече
плувала из лазурната шир само вечер.
Но не сред рибки и дивни създания,

не сред лъжи и празни обещания,
ами сред медузи парливи и сепии зли,
сред гъсти, задушни тъмносини мъгли.
И плувала тя в полунощ край една скала

все щом морето е огряно от пълна луна.
Там със своя глас удавен пее и нашепва
и всичко живо в ужас притрепва.
Изрича тя измамни, лъжливи слова,

изрича злокобно и мудно това,
което красивият принц с лазурни одежди
изрекъл и всял в нея надежди,
които сам бързо откраднал,

и се в пясък пустинен разпаднал.