Jul 30, 2024, 3:34 PM  

Мълвата за една сирена

641 1 2

Носи се мълва из Егейско море,
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.

Със своя глас злокобен,
примамлив и лъжовен,
с натежала съвест,
отсича горчивата моряшка участ.

Разяжда и пори нечисти сърца,
и се храни с тяхната мътна вина.
Била тя някога красива русалка -
невинна, щастлива, засмяна, малка.

Сърцата, обичлива,
недокосната от злост парлива,
сред рибите бодро обичала да плува,
не знаела що е то да страда, да тъгува.

Сутрин се будела сред пъстроцветни рибки,
които сплитали в косите ѝ ситни плитки.
Следобед пък в пясъка търсила звезди,
лягала уморена вечер след игри

в своя чист седефен креват,
обгърната от морската благодат,
и сънувала сънища хубави, дивни, прекрасни,
без да се бои от дълбините опасни.

Но излъгал я някога принц арабски,
обещал ѝ живот в любов, охолен и царски.
Смугъл, чаровен, сладкодумен,
начетен, знатен и умен.

Но тя не щяла ни злато, ни диаманти,
а само тея две очи брилянтни,
които я гледали с грижа, но този поглед любовен,
се оказал така мръсен и отровен.

В миг той я оставил,
и за нея всичко забравил.
Скрила се тя на дъното на морето,
в морето, там където

сърцето ѝ не ще докосне нивга друг,

и го обвила в морски камък груб.
Помръкнала, потъмняла и вече
плувала из лазурната шир само вечер.
Но не сред рибки и дивни създания,

не сред лъжи и празни обещания,
ами сред медузи парливи и сепии зли,
сред гъсти, задушни тъмносини мъгли.
И плувала тя в полунощ край една скала

все щом морето е огряно от пълна луна.
Там със своя глас удавен пее и нашепва
и всичко живо в ужас притрепва.
Изрича тя измамни, лъжливи слова,

изрича злокобно и мудно това,
което красивият принц с лазурни одежди
изрекъл и всял в нея надежди,
които сам бързо откраднал,

и се в пясък пустинен разпаднал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Македонско Девойче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...