Мъниче...
От нищо направено,
бързо забравено!
Живеещо в сърцата,
притежаващо небесата!
Плачещо нощем тихо,
викащо от болка свито…
В центъра на стая тъмна,
повтарящо: Навън се съмна…
Усмихнато през деня фалшиво,
за пред хора се крило…
Намръщено, когато е само,
искащо само едно…
Топлота в сърцето,
светлина в небето…
Приятелство до гроб,
съдба, окована в обков!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Усмивка Все права защищены
