13 feb 2008, 22:25

Мъниче...

  Poesía
1.1K 0 4

От нищо направено,

бързо забравено!

Живеещо в сърцата,

притежаващо небесата!

 

Плачещо нощем тихо,

викащо от болка свито…

В центъра на стая тъмна,

повтарящо: Навън се съмна…

 

Усмихнато през деня фалшиво,

за пред хора се крило…

Намръщено, когато е само,

искащо само едно…

 

Топлота в сърцето,

светлина в небето…

Приятелство до гроб,

съдба, окована в обков!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...