Feb 13, 2008, 10:25 PM

Мъниче...

  Poetry
1K 0 4

От нищо направено,

бързо забравено!

Живеещо в сърцата,

притежаващо небесата!

 

Плачещо нощем тихо,

викащо от болка свито…

В центъра на стая тъмна,

повтарящо: Навън се съмна…

 

Усмихнато през деня фалшиво,

за пред хора се крило…

Намръщено, когато е само,

искащо само едно…

 

Топлота в сърцето,

светлина в небето…

Приятелство до гроб,

съдба, окована в обков!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...