16 июн. 2019 г., 20:05

Мъничко парченце красота

633 1 2

Косите лъчи на слънцето обагряха водата,

а патица самотна си миеше перата.

Залезът примамваше я към усамотение,

обичаше го тя и търсеше го със смирение.

 

Не искаше да се оставя на покоя,

не искаше да бъде ничия и своя.

Една нелепа мисъл хрумна ѝ веднъж,

да си намери умен и прекрасен мъж.

 

Във принцове и феи не вярваше обаче,

всеки път я караха да плаче.

Че имаше в света любов несподелена,

това оставяше я винаги сломена.

 

Света по-шарен, по-коварен беше,

по-мътен и далеч не толкова искреше.

Не беше тя наивна, дори не беше и пасивна.

Намери си любов, далеч не примитивна.

 

Сега видя света от друга гледна точка,

на всяка тежка ситуация ѝ даваше отсрочка.

Не можеше да бъде краен оптимист,

но нямаше го вече онзи песимист.

 

Проблемите решаваше във крачка,

не се боеше и от новата задачка.

Не можеше на всекиго да бъде тя опора,

но винаги предлагаше му гледна точка втора.

 

Така оказа се приятелка добра,

напук на лошата съдба.

Даряваше подкрепа на другари,

помагаше в зарастване на рани стари.

 

Но тук до езерото беше тя сама.

Така видяха я последно двама,

и тихичко се питаха сега:

„Дали не е самотна, как така?!“

 

Не всеки сам, самотен е обаче,

не всеки сам, опитва се да плаче.

Понякога самичък си до езерото с птици,

за да останеш с мислите си далеч от фанатици.

 

Природата приемаше я винаги с отворени обятия,

не питаше и нямаше по-важни чакащи мероприятия.

Намираше утеха тя в лъчите нежни,

а мислите ѝ лутаха се безметежни.

 

Така намираше спокойствие и тишина

сред само мъничко парченце красота.

Любов във вкъщи имаше прекрасна

а силата ѝ в истинска прерасна.

 

Понякога и двама пейката споделяха,

понякога и с патиците хляба си поделяха.

Когато с някой се изправиш пред света,

успяваш да намериш вяра, сили,  доброта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© SMooth Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разпространено, но не винаги вярно мнение Благодаря, че прочете Светулка!
  • "Не всеки сам самотен е обаче" !

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...