16 июн. 2019 г., 20:05

Мъничко парченце красота

631 1 2

Косите лъчи на слънцето обагряха водата,

а патица самотна си миеше перата.

Залезът примамваше я към усамотение,

обичаше го тя и търсеше го със смирение.

 

Не искаше да се оставя на покоя,

не искаше да бъде ничия и своя.

Една нелепа мисъл хрумна ѝ веднъж,

да си намери умен и прекрасен мъж.

 

Във принцове и феи не вярваше обаче,

всеки път я караха да плаче.

Че имаше в света любов несподелена,

това оставяше я винаги сломена.

 

Света по-шарен, по-коварен беше,

по-мътен и далеч не толкова искреше.

Не беше тя наивна, дори не беше и пасивна.

Намери си любов, далеч не примитивна.

 

Сега видя света от друга гледна точка,

на всяка тежка ситуация ѝ даваше отсрочка.

Не можеше да бъде краен оптимист,

но нямаше го вече онзи песимист.

 

Проблемите решаваше във крачка,

не се боеше и от новата задачка.

Не можеше на всекиго да бъде тя опора,

но винаги предлагаше му гледна точка втора.

 

Така оказа се приятелка добра,

напук на лошата съдба.

Даряваше подкрепа на другари,

помагаше в зарастване на рани стари.

 

Но тук до езерото беше тя сама.

Така видяха я последно двама,

и тихичко се питаха сега:

„Дали не е самотна, как така?!“

 

Не всеки сам, самотен е обаче,

не всеки сам, опитва се да плаче.

Понякога самичък си до езерото с птици,

за да останеш с мислите си далеч от фанатици.

 

Природата приемаше я винаги с отворени обятия,

не питаше и нямаше по-важни чакащи мероприятия.

Намираше утеха тя в лъчите нежни,

а мислите ѝ лутаха се безметежни.

 

Така намираше спокойствие и тишина

сред само мъничко парченце красота.

Любов във вкъщи имаше прекрасна

а силата ѝ в истинска прерасна.

 

Понякога и двама пейката споделяха,

понякога и с патиците хляба си поделяха.

Когато с някой се изправиш пред света,

успяваш да намериш вяра, сили,  доброта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© SMooth Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разпространено, но не винаги вярно мнение Благодаря, че прочете Светулка!
  • "Не всеки сам самотен е обаче" !

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...