17 окт. 2010 г., 23:24

Мърка... 

  Поэзия
630 0 19

Желания неопитомени

оградата прескачат

на страха.

 

Гонят се мигове

с мечти ранени

и падат като есенни листа.

 

Прекършените клони

на тъгата

все още се целуват с радостта.

 

Със меки лапички

измива се вината

и мърка в шепите на съвестта...

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??