17 окт. 2010 г., 23:24

Мърка...

880 0 19

Желания неопитомени

оградата прескачат

на страха.

 

Гонят се мигове

с мечти ранени

и падат като есенни листа.

 

Прекършените клони

на тъгата

все още се целуват с радостта.

 

Със меки лапички

измива се вината

и мърка в шепите на съвестта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички...
  • Със меки лапички

    измива се вината

    и мърка в шепите на съвестта...

    !!!*
  • ... Гонят се мигове
    с мечти ранени
    и падат като есенни листа....
    Това най-много ми хареса! Поздрави за мъдрите ти творби мила Веси!

  • !!!
  • "Желания неопитомени

    оградата прескачат

    на страха"
    Смело и много красиво! Браво!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...