17 окт. 2010 г., 23:24

Мърка...

871 0 19

Желания неопитомени

оградата прескачат

на страха.

 

Гонят се мигове

с мечти ранени

и падат като есенни листа.

 

Прекършените клони

на тъгата

все още се целуват с радостта.

 

Със меки лапички

измива се вината

и мърка в шепите на съвестта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Стойнева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички...
  • Със меки лапички

    измива се вината

    и мърка в шепите на съвестта...

    !!!*
  • ... Гонят се мигове
    с мечти ранени
    и падат като есенни листа....
    Това най-много ми хареса! Поздрави за мъдрите ти творби мила Веси!

  • !!!
  • "Желания неопитомени

    оградата прескачат

    на страха"
    Смело и много красиво! Браво!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...