( ...мъртва )
тихо плаче нощта
самотата в дома приютила
тихо стене за ласка
крака до корема си свила
тихо гледа в пространството
празно самотно и сухо
и звездите гаси
и небето е толкова глухо
тихо скърца със зъби
и гони съня с тишината
после идва денят -
тя изгася тихо луната
тихо тихо на пръсти
потъва в безмълвна позлата
и в ръцете на слънцето
мъртва гори тишината
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Господинова Все права защищены
