( ...мъртва )
тихо плаче нощта
самотата в дома приютила
тихо стене за ласка
крака до корема си свила
тихо гледа в пространството
празно самотно и сухо
и звездите гаси
и небето е толкова глухо
тихо скърца със зъби
и гони съня с тишината
после идва денят -
тя изгася тихо луната
тихо тихо на пръсти
потъва в безмълвна позлата
и в ръцете на слънцето
мъртва гори тишината
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
