Душата ми се чувства празна, ранена,
като изсечена гора - гола, опустошена.
Душата ми е болна, счупена и разорена,
като проститутка изнасилена, употребена.
Душата ми крещи, кърви и плаче,
сама, изоставена като сираче.
Душата ми напоена е с отрова, смъртоносна,
умира бавно и не дава да я докосна…
Душата ми пари, боли, кърви, ридае,
пак се пита какво се случи и не знае…
Ще утихне ли тая болка силна, гадна,
ще се изправя ли ако отново падна. ...