Душата ми се чувства празна, ранена,

като изсечена гора - гола, опустошена.

Душата ми е болна, счупена и разорена,

като проститутка изнасилена, употребена.

Душата ми крещи, кърви и плаче,

сама, изоставена като сираче.

Душата ми напоена е с отрова, смъртоносна,

умира бавно и не дава да я докосна…

Душата ми пари, боли, кърви, ридае,

пак се пита какво се случи и не знае…

Ще утихне ли тая болка силна, гадна,

ще се изправя ли ако отново падна.

Ще открия ли щастието някъде отново?

Затварям очи, представям си го и готово…

Любов и вярност са й лек да бъде изцелена.

За тебе пита, чака те да бъде тя спасена…

И те няма, чувства те далечна, друга, чужда,

Чупиш я, мачкаш, а от тебе само има нужда.

Ще те носи в себе си, макар и тежко болна, почти мъртва дори.

 Ще те помни, ще я топлиш, ще те обича, макар, че точно ти я уби!