Mar 9, 2021, 7:49 AM  

Мъртва душа 

  Poetry » Love
177 0 0

Душата ми се чувства празна, ранена,

като изсечена гора - гола, опустошена.

 

Душата ми е болна, счупена и разорена,

като проститутка изнасилена, употребена.

 

Душата ми крещи, кърви и плаче,

сама, изоставена като сираче.

 

Душата ми напоена е с отрова, смъртоносна,

умира бавно и не дава да я докосна…

 

Душата ми пари, боли, кърви, ридае,

пак се пита какво се случи и не знае…

 

Ще утихне ли тая болка силна, гадна,

ще се изправя ли ако отново падна.

 

Ще открия ли щастието някъде отново?

Затварям очи, представям си го и готово…

 

Любов и вярност са й лек да бъде изцелена.

За тебе пита, чака те да бъде тя спасена…

 

И те няма, чувства те далечна, друга, чужда,

Чупиш я, мачкаш, а от тебе само има нужда.

 

Ще те носи в себе си, макар и тежко болна, почти мъртва дори.

 Ще те помни, ще я топлиш, ще те обича, макар, че точно ти я уби!

 

© Иван All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??