Душата ми се чувства празна, ранена,
като изсечена гора - гола, опустошена.
Душата ми е болна, счупена и разорена,
като проститутка изнасилена, употребена.
Душата ми крещи, кърви и плаче,
сама, изоставена като сираче.
Душата ми напоена е с отрова, смъртоносна,
умира бавно и не дава да я докосна…
Душата ми пари, боли, кърви, ридае,
пак се пита какво се случи и не знае…
Ще утихне ли тая болка силна, гадна,
ще се изправя ли ако отново падна.
Ще открия ли щастието някъде отново?
Затварям очи, представям си го и готово…
Любов и вярност са й лек да бъде изцелена.
За тебе пита, чака те да бъде тя спасена…
И те няма, чувства те далечна, друга, чужда,
Чупиш я, мачкаш, а от тебе само има нужда.
Ще те носи в себе си, макар и тежко болна, почти мъртва дори.
Ще те помни, ще я топлиш, ще те обича, макар, че точно ти я уби!
© Иван All rights reserved.