Душата ми се чувства празна, ранена,
като изсечена гора - гола, опустошена.
Душата ми е болна, счупена и разорена,
като проститутка изнасилена, употребена.
Душата ми крещи, кърви и плаче,
сама, изоставена като сираче.
Душата ми напоена е с отрова, смъртоносна,
умира бавно и не дава да я докосна…
Душата ми пари, боли, кърви, ридае,
пак се пита какво се случи и не знае…
Ще утихне ли тая болка силна, гадна,
ще се изправя ли ако отново падна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация