Мъртва любов
Жива плът докосвам, а студена е като стена,
забравила е тя навярно копнежа и страстта.
Очи в очите впивам и чакам аэ наслада,
а те ме гледат грозно, празно, без пощада.
Живот без тръпка и устни с вкус на гнило,
о, по-добре да ида аз на славното бесило!
Кой ще съживи нашата мъртва любов,
и защо днес изгревът е тъй суров?!
Всички поети това долно чувство възхваляват,
и така вярват, че безсмъртност заслужават.
Толкова ли е сложно да обичаш,
и на друг във вярност да се вричаш?!
Нека пепел бъде всяка моя дума лъжлива,
и нека Нищото ръце във мен да впива.
Няма да моля, няма да плача, нито да съжалявам,
това, на което съм се обрекла вечно ще отстоявам.
Алчна за мъст не е моята душa,
аз намерих покой, скрих се в нощта.
Но странно е да живееш, а вътрешно да си умрял,
не изпитал още радост и света не опознал.
Дано сега птиците да онемеят,
защото аз не ще ги чуя, даже и да пеят.
Дано слънцето вече да не грее,
защото да ме стопли не ще успее!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ива Все права защищены
