Мъртви поля
623
0
0
Мъртви поля
По мъртви поля броди моята душа,
сред мъртви цветя аз ще я сгуша.
Дървото в предсмъртен час трепти то,
че не е зърнало от векове слънцето
и бавно клоните му падат унили,
никой не знае колко болка са крили.
Тревичките в едно със земята се сливат,
тъй жално със сълзи те сега умират
и дъжд не сетили, от изгрев до здрач
предават Богу дух с тихия си плач.
Полята са гаснещ пламък от смъртта,
дошла ненадейно от пустотата на света
и любов не сетили нивга, умират те
като падащи надежди в пропастите.
По мъртви поля броди моята душа
Сред мъртви цветя аз ще я сгуша.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Барбутева Все права защищены
