Мъртви поля

По мъртви поля броди моята душа,

сред мъртви цветя аз ще я сгуша.

Дървото в предсмъртен час трепти то,

че не е зърнало от векове слънцето

и бавно клоните му падат унили,

никой не знае колко болка са крили.

Тревичките в едно със земята се сливат,

тъй жално със сълзи те сега умират

и дъжд не сетили, от изгрев до здрач

предават Богу дух с тихия си плач.

Полята са гаснещ пламък от смъртта,

дошла ненадейно от пустотата на света

и любов не сетили нивга, умират те

като падащи надежди в пропастите.

По мъртви поля броди моята душа

Сред мъртви цветя аз ще я сгуша.