Vladi_89 (Владимир Петков)
71 83
27 июн. 2011 г., 00:17

Мъртъв отвътре 

  Поэзия » Любовная
1331 0 6

Тази нощ отново те сънувах,

но този път щастлив не бях.

И в съня ми ти си тръгна,

и в съня ми даже заболя.

После в прегръдката на мрака

сърцето в мен заплака.

Нож през вените прокарах,

но кръвта бе станала на прах.

Сълзите стъклени видях да падат,

по земята да се търкалят и дрънчат.

Лешояди гладни долетяха,

над мен в очакване кръжат.

И чакат безпомощен да рухна,

че и прахта от мен да изкълват.

Не го мисли, не ме е страх от тази болка,

сърцето си от какво ли не заших.

От толко' кръпки вече се разпада,

след теб на клада конците изгорих.

Без слънце вече се научих да живея

и усмивката фалшива присвоих.

В деня безличен ще се смея,

пък нека всички мислят, че съм жив.

 

© Владимир Петков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??