Мъртъв отвътре
Тази нощ отново те сънувах,
но този път щастлив не бях.
И в съня ми ти си тръгна,
и в съня ми даже заболя.
После в прегръдката на мрака
сърцето в мен заплака.
Нож през вените прокарах,
но кръвта бе станала на прах.
Сълзите стъклени видях да падат,
по земята да се търкалят и дрънчат.
Лешояди гладни долетяха,
над мен в очакване кръжат.
И чакат безпомощен да рухна,
че и прахта от мен да изкълват.
Не го мисли, не ме е страх от тази болка,
сърцето си от какво ли не заших.
От толко' кръпки вече се разпада,
след теб на клада конците изгорих.
Без слънце вече се научих да живея
и усмивката фалшива присвоих.
В деня безличен ще се смея,
пък нека всички мислят, че съм жив.
© Владимир Петков All rights reserved.
