17 апр. 2007 г., 02:16

Мъст...

1.3K 0 0

Мъст


Ти изми си ръцете с мен,
жестоко разкъса плътта ми...
пороби душата в плен,
изсмука с устни кръвта ми.



Ти накълца на парчета ме цяла...
с усмивка забиваше ножа,
и закри  ми главата с парцала,
кат животно одра мойта кожа.



Какво ти бях сторила - не зная!?...
бях дала ти цялата обич и нежност,
а ти, какво направи с мене накрая?!
Подари ми смъртта с животинска жестокост.



Но не всичко се свършва с туй,
че аз гния под пръстта и не дишам,
ще чуваш ти нощем чудовищен вой,
ще виждаш как силно към тебе ще тичам.



Сега как е?! Тежи ли ти мократа пръст,
усещаш ли болка? Крещиш ли?
Влачи се, моли ме... аз тук съм за мъст...
ще ти отнема и последните сили.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Амбова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...