17.04.2007 г., 2:16

Мъст...

1.3K 0 0

Мъст


Ти изми си ръцете с мен,
жестоко разкъса плътта ми...
пороби душата в плен,
изсмука с устни кръвта ми.



Ти накълца на парчета ме цяла...
с усмивка забиваше ножа,
и закри  ми главата с парцала,
кат животно одра мойта кожа.



Какво ти бях сторила - не зная!?...
бях дала ти цялата обич и нежност,
а ти, какво направи с мене накрая?!
Подари ми смъртта с животинска жестокост.



Но не всичко се свършва с туй,
че аз гния под пръстта и не дишам,
ще чуваш ти нощем чудовищен вой,
ще виждаш как силно към тебе ще тичам.



Сега как е?! Тежи ли ти мократа пръст,
усещаш ли болка? Крещиш ли?
Влачи се, моли ме... аз тук съм за мъст...
ще ти отнема и последните сили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Амбова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...