17.04.2007 г., 2:16 ч.

Мъст... 

  Поезия
862 0 0

Мъст


Ти изми си ръцете с мен,
жестоко разкъса плътта ми...
пороби душата в плен,
изсмука с устни кръвта ми.



Ти накълца на парчета ме цяла...
с усмивка забиваше ножа,
и закри  ми главата с парцала,
кат животно одра мойта кожа.



Какво ти бях сторила - не зная!?...
бях дала ти цялата обич и нежност,
а ти, какво направи с мене накрая?!
Подари ми смъртта с животинска жестокост.



Но не всичко се свършва с туй,
че аз гния под пръстта и не дишам,
ще чуваш ти нощем чудовищен вой,
ще виждаш как силно към тебе ще тичам.



Сега как е?! Тежи ли ти мократа пръст,
усещаш ли болка? Крещиш ли?
Влачи се, моли ме... аз тук съм за мъст...
ще ти отнема и последните сили.

© Мария Амбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??