29 мар. 2011 г., 16:39
Дъждът не спира, ромоли,
сякаш не капки сипят се,
а мънички сълзи...
Виждам гарата навън,
макар и опустяла,
жално тя крещи...
Горите плачат,
чудовища навън пак вият,
мътната вода разплискват...
Навежда ме на мисли тоя пейзаж...
За последен път си обещавам,
че няма да се лъжа повече! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация