prividenie95 (Привидение Иванова)
40 12
29 мар. 2011 г., 16:39

Mътна вода 

  Поэзия » Пейзажная
882 0 3

Дъждът не спира, ромоли,
сякаш не капки сипят се,
а мънички сълзи...
Виждам гарата навън,
макар и опустяла,
жално тя крещи...
Горите плачат,
чудовища навън пак вият,
мътната вода разплискват...
Навежда ме на мисли тоя пейзаж...
За последен път си обещавам,
че няма да се лъжа повече!
Признавам...
Ти си единственото нещо,
което не искам да познавам...

© Привидение Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??