prividenie95 (Привидение Иванова)
40 12
Mar 29, 2011, 4:39 PM

Mътна вода 

  Poetry » Landscape
877 0 3

Дъждът не спира, ромоли,
сякаш не капки сипят се,
а мънички сълзи...
Виждам гарата навън,
макар и опустяла,
жално тя крещи...
Горите плачат,
чудовища навън пак вият,
мътната вода разплискват...
Навежда ме на мисли тоя пейзаж...
За последен път си обещавам,
че няма да се лъжа повече!
Признавам...
Ти си единственото нещо,
което не искам да познавам...

© Привидение Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??