paris (Гриша)
6 1
11 сент. 2004 г., 07:08

на... 

  Поэзия
1321 0 2
"...На пейката седи пазачът глух,
ще бъде смешно ако го запитам,
не е ли чул как ти със друг
си минала под здрача и звездите..."
                         В. Петров

Побъбрих си със глухия пазач,
разбра ме, страшно се учудих.
Разказа ми как ти по здрач
си минала със онзи, другия.
Разказа, че щастлива си била
и как смехът ти гъделичкал тъмнината,
тъй както някога. Мъждукала луна
и той видял лицето ти, когато
си шепнела ненужните слова,
защото всички думи са излишни
в такива мигове. Осиротях.
Надеждата, че ще се върнеш си отиде.

© Гриша Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Коментарът на mimi_the_boxer е изтрит - ако си позволи още веднъж подобни коментари просто ще се наложи да вземем мерки!
  • ИМА НАДЕЖДА,СЛАДУР-ПИША ТИ 6!!!
Предложения
: ??:??