на...
"...На пейката седи пазачът глух,
ще бъде смешно ако го запитам,
не е ли чул как ти със друг
си минала под здрача и звездите..."
В. Петров
Побъбрих си със глухия пазач,
разбра ме, страшно се учудих.
Разказа ми как ти по здрач
си минала със онзи, другия.
Разказа, че щастлива си била
и как смехът ти гъделичкал тъмнината,
тъй както някога. Мъждукала луна
и той видял лицето ти, когато
си шепнела ненужните слова,
защото всички думи са излишни
в такива мигове. Осиротях.
Надеждата, че ще се върнеш си отиде.
ще бъде смешно ако го запитам,
не е ли чул как ти със друг
си минала под здрача и звездите..."
В. Петров
Побъбрих си със глухия пазач,
разбра ме, страшно се учудих.
Разказа ми как ти по здрач
си минала със онзи, другия.
Разказа, че щастлива си била
и как смехът ти гъделичкал тъмнината,
тъй както някога. Мъждукала луна
и той видял лицето ти, когато
си шепнела ненужните слова,
защото всички думи са излишни
в такива мигове. Осиротях.
Надеждата, че ще се върнеш си отиде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гриша Всички права запазени
