11.09.2004 г., 7:08 ч.
на...
"...На пейката седи пазачът глух,
ще бъде смешно ако го запитам,
не е ли чул как ти със друг
си минала под здрача и звездите..."
В. Петров
Побъбрих си със глухия пазач,
разбра ме, страшно се учудих.
Разказа ми как ти по здрач
си минала със онзи, другия.
Разказа, че щастлива си била
и как смехът ти гъделичкал тъмнината,
тъй както някога. Мъждукала луна
и той видял лицето ти, когато
си шепнела ненужните слова,
защото всички думи са излишни
в такива мигове. Осиротях.
Надеждата, че ще се върнеш си отиде.
ще бъде смешно ако го запитам,
не е ли чул как ти със друг
си минала под здрача и звездите..."
В. Петров
Побъбрих си със глухия пазач,
разбра ме, страшно се учудих.
Разказа ми как ти по здрач
си минала със онзи, другия.
Разказа, че щастлива си била
и как смехът ти гъделичкал тъмнината,
тъй както някога. Мъждукала луна
и той видял лицето ти, когато
си шепнела ненужните слова,
защото всички думи са излишни
в такива мигове. Осиротях.
Надеждата, че ще се върнеш си отиде.
© Гриша Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Коментарът на mimi_the_boxer е изтрит - ако си позволи още веднъж подобни коментари просто ще се наложи да вземем мерки!
-
ИМА НАДЕЖДА,СЛАДУР-ПИША ТИ 6!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
