Sep 11, 2004, 7:08 AM
на...
"...На пейката седи пазачът глух,
ще бъде смешно ако го запитам,
не е ли чул как ти със друг
си минала под здрача и звездите..."
В. Петров
Побъбрих си със глухия пазач,
разбра ме, страшно се учудих.
Разказа ми как ти по здрач
си минала със онзи, другия.
Разказа, че щастлива си била
и как смехът ти гъделичкал тъмнината,
тъй както някога. Мъждукала луна
и той видял лицето ти, когато
си шепнела ненужните слова,
защото всички думи са излишни
в такива мигове. Осиротях.
Надеждата, че ще се върнеш си отиде.
ще бъде смешно ако го запитам,
не е ли чул как ти със друг
си минала под здрача и звездите..."
В. Петров
Побъбрих си със глухия пазач,
разбра ме, страшно се учудих.
Разказа ми как ти по здрач
си минала със онзи, другия.
Разказа, че щастлива си била
и как смехът ти гъделичкал тъмнината,
тъй както някога. Мъждукала луна
и той видял лицето ти, когато
си шепнела ненужните слова,
защото всички думи са излишни
в такива мигове. Осиротях.
Надеждата, че ще се върнеш си отиде.
© Гриша All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Коментарът на mimi_the_boxer е изтрит - ако си позволи още веднъж подобни коментари просто ще се наложи да вземем мерки!
-
ИМА НАДЕЖДА,СЛАДУР-ПИША ТИ 6!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
