Литатру (Величка Богданова - Литатру) Литатру (Величка Богданова - Литатру)
14 76
29 дек. 2018 г., 19:22

На 10 ноември 1989 г. цъфнаха брезите

1.5K 1 1

На 10 ноември 1989 г. цъфнаха брезите

(гражданска тематика)

Автор – Величка Николова – Литатру

 

Сънувах родни бели нощи,

но с черен облак между тях

и пустота с нетленни мощи,

в която няма капка смях.

 

Дойде ноември. Нощ – сияйна.

Небе - с разцъфнали брези.

Луна, която пази тайна.

Обнадеждаващи звезди.

 

Загребвахме лъжа изкусна.

До дъно пихме… После – пак…

Май вече над света се спусна

студена зима, злобен мрак.

 

Тя уж е зима – анемична,

но в лед скова сърцата ни

и вместо с пролет поетична –

със сняг покри съдбата ни.

 

Ноември пак е. Нощ - безкрайна.

Небе - с увехнали брези.

Луната още пази тайна.

Надежда няма. Куп – „звезди”.

 

На кой му пука тука, пука?!

На кой му пука?! Сняг сълзи…

 

Тъй кратък бе, но беше тука

ноември, с цъфнали брези!

 

 Литатру

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Величка Богданова - Литатру Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Зимата през моя поглед

36 место

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Литатру (Величка Богданова - Литатру)
    Литатру (Величка Богданова - Литатру)
    Благодаря, Влади!
    Аз те изпреварих в пожеланията за успех и гласувах за теб и още двама участници
    Влади, никога няма да забравя с какви надежди подскачахме и скандирахме на площада пред Народното събрание в София. Тогава бях много млада и обнадеждена, че всичко ще се промени предимно за благоденствието на най- бедните хора от народа и за народа. "Звездите" ни го обещаваха. На "небето цъфтяха люляци", а "брезичките бяха пуснали красивите си дълги обички над главите ни и ги люлееха с надежда като камбанки"... Не допусках, че "Луната пази тайни", че "цъфналите в началото на зимата цветя и брези", ще увехнат и сърцата ни ще се вледенят. Но НАДЕЖДАТА я имам и днес. Нищо, че онзи ноемврийски - декемврийски "цъфтеж" беше кратък!
    Радвам се, че прояви доблест!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0