Dec 29, 2018, 7:22 PM

На 10 ноември 1989 г. цъфнаха брезите 

  Poetry » Civilian
821 1 2

На 10 ноември 1989 г. цъфнаха брезите

(гражданска тематика)

Автор – Величка Николова – Литатру

 

Сънувах родни бели нощи,

но с черен облак между тях

и пустота с нетленни мощи,

в която няма капка смях.

 

Дойде ноември. Нощ – сияйна.

Небе - с разцъфнали брези.

Луна, която пази тайна.

Обнадеждаващи звезди.

 

Загребвахме лъжа изкусна.

До дъно пихме… После – пак…

Май вече над света се спусна

студена зима, злобен мрак.

 

Тя уж е зима – анемична,

но в лед скова сърцата ни

и вместо с пролет поетична –

със сняг покри съдбата ни.

 

Ноември пак е. Нощ - безкрайна.

Небе - с увехнали брези.

Луната още пази тайна.

Надежда няма. Куп – „звезди”.

 

На кой му пука тука, пука?!

На кой му пука?! Сняг сълзи…

 

Тъй кратък бе, но беше тука

ноември, с цъфнали брези!

 

 Литатру

© Величка Богданова - Литатру All rights reserved.

The work is a contestant:

Зимата през моя поглед »

36 Position

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Влади!
    Аз те изпреварих в пожеланията за успех и гласувах за теб и още двама участници
    Влади, никога няма да забравя с какви надежди подскачахме и скандирахме на площада пред Народното събрание в София. Тогава бях много млада и обнадеждена, че всичко ще се промени предимно за благоденствието на най- бедните хора от народа и за народа. "Звездите" ни го обещаваха. На "небето цъфтяха люляци", а "брезичките бяха пуснали красивите си дълги обички над главите ни и ги люлееха с надежда като камбанки"... Не допусках, че "Луната пази тайни", че "цъфналите в началото на зимата цветя и брези", ще увехнат и сърцата ни ще се вледенят. Но НАДЕЖДАТА я имам и днес. Нищо, че онзи ноемврийски - декемврийски "цъфтеж" беше кратък!
    Радвам се, че прояви доблест!
  • Много е хубаво:
    „ноември с цъфнали брези”.
    Аплодисменти и пожелания за успех в конкурса!
Random works
: ??:??