На 10 ноември 1989 г. цъфнаха брезите
На 10 ноември 1989 г. цъфнаха брезите
(гражданска тематика)
Автор – Величка Николова – Литатру
Сънувах родни бели нощи,
но с черен облак между тях
и пустота с нетленни мощи,
в която няма капка смях.
Дойде ноември. Нощ – сияйна.
Небе - с разцъфнали брези.
Луна, която пази тайна.
Обнадеждаващи звезди.
Загребвахме лъжа изкусна.
До дъно пихме… После – пак…
Май вече над света се спусна
студена зима, злобен мрак.
Тя уж е зима – анемична,
но в лед скова сърцата ни
и вместо с пролет поетична –
със сняг покри съдбата ни.
Ноември пак е. Нощ - безкрайна.
Небе - с увехнали брези.
Луната още пази тайна.
Надежда няма. Куп – „звезди”.
На кой му пука тука, пука?!
На кой му пука?! Сняг сълзи…
Тъй кратък бе, но беше тука
ноември, с цъфнали брези!
Литатру
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз те изпреварих в пожеланията за успех и гласувах за теб и още двама участници
Влади, никога няма да забравя с какви надежди подскачахме и скандирахме на площада пред Народното събрание в София. Тогава бях много млада и обнадеждена, че всичко ще се промени предимно за благоденствието на най- бедните хора от народа и за народа. "Звездите" ни го обещаваха. На "небето цъфтяха люляци", а "брезичките бяха пуснали красивите си дълги обички над главите ни и ги люлееха с надежда като камбанки"... Не допусках, че "Луната пази тайни", че "цъфналите в началото на зимата цветя и брези", ще увехнат и сърцата ни ще се вледенят. Но НАДЕЖДАТА я имам и днес. Нищо, че онзи ноемврийски - декемврийски "цъфтеж" беше кратък!
Радвам се, че прояви доблест!