На аерогарата
512
0
1
На аерогарата
Изпращам внука си до самолета.
Той пак до Франция лети.
За нас е пак раздялата проклета...
Тя гледа строго под очи!
Във Ница се засели дъщеря ми,
а внукът ми живее с нас...
Не мисля, че това за нас е драма!
Но се разделяме във този час...
На майка си сега ще погостува.
А майката на всички е една!
За майка си човекът все тъгува -
за обич и за топлина.
Той свикна с нас... и с нас добре живее!
Домът ни е и негов дом!
Байряците си той свободно вее...
Поставили сме го на трон!
Със него газим ние във живота.
И с него радости делим
и както е казал за туй народа,
за нас е - повече от син!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
