На баба

Ръцете ти са крехки, малки и красиви,

трудът ги украси с мазоли,

косите ти отдавна сиви,

но силата във теб говори!

Ти никога не се оплака,

за миг не седна да починеш,

говорихме, ти пак поплака,

мечтая си край мен да минеш!

Не вярвам, че те няма вече,

че пейката е вече пуста,

защо смъртта за миг те свлече

и кой ще прави ни закуска?

От ранна пролет, та до късна есен

работи без да спираш,

животът ти не беше лесен

и със енергия заливаш!

Изпратиха те мравки и пчелички,

цветята омърлушено лежаха,

за тебе пяха всички птички

и розите до тебе бдяха!

 Отиде си във ранно лято

ти толкоз много го обичаш, 

отиде си кат закъсняло ято,

аз знам,че с птиците политаш!

Там някъде летиш в небето,

а може би си гълъб бял,

там някъде тупти сърцето,

ти слънчев лъч си заблестял!