Ръцете ти са крехки, малки и красиви,
трудът ги украси с мазоли,
косите ти отдавна сиви,
но силата във теб говори!
Ти никога не се оплака,
за миг не седна да починеш,
говорихме, ти пак поплака,
мечтая си край мен да минеш!
Не вярвам, че те няма вече,
че пейката е вече пуста,
защо смъртта за миг те свлече
и кой ще прави ни закуска? ...