На баба
В очите ѝ ангели срещнах,
във тези дълбоки очи.
В които се къпе, гореща,
надежда с пенливи води.
В очите ѝ срещнах магия,
под купол на родния дом.
Пораснах! Тогава открих я!
Пораснах и вкусих живот.
В ръцете ѝ стари намерих,
труда на безстрашна жена,
която работи на село,
неспирно, от ден до нощта.
Словата ѝ песен изляха,
а аз я подхванах в куплет.
Животът е трудна наслада,
но аз съм подготвен боец.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
