18.06.2017 г., 4:41 ч.

На баба 

  Поезия » Оди и поеми
392 1 2

В очите ѝ ангели срещнах,
във тези дълбоки очи.
В които се къпе, гореща,
надежда с пенливи води.

В очите ѝ срещнах магия,
под купол на родния дом.
Пораснах! Тогава открих я!
Пораснах и вкусих живот.

В ръцете ѝ стари намерих,
труда на безстрашна жена,
която работи на село,
неспирно, от ден до нощта.

Словата ѝ песен изляха,
а аз я подхванах в куплет.
Животът е трудна наслада,
но аз съм подготвен боец.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Старо мое произведение, посветено на баба ми, за която трудът е начин на живот. 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??