Jun 18, 2017, 4:41 AM

На баба 

  Poetry » Odys and poems
391 1 2

В очите ѝ ангели срещнах,
във тези дълбоки очи.
В които се къпе, гореща,
надежда с пенливи води.

В очите ѝ срещнах магия,
под купол на родния дом.
Пораснах! Тогава открих я!
Пораснах и вкусих живот.

В ръцете ѝ стари намерих,
труда на безстрашна жена,
която работи на село,
неспирно, от ден до нощта.

Словата ѝ песен изляха,
а аз я подхванах в куплет.
Животът е трудна наслада,
но аз съм подготвен боец.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Старо мое произведение, посветено на баба ми, за която трудът е начин на живот. 

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??